Сред най-впечатляващите постановки, които гледахме в началото на този сезон, е „Е.Е.“ на Младежки театър „Николай Бинев“ по едноименния психологически роман на Олга Токарчук, публикуван през 1995 г. Сценичната адаптация и сценарият са дело на Гжегож Яжина и Роман Павловски-Фелберг, а режисурата е на Гжегож Яжина. В сценичния си прочит режисьорът изгражда отличителен почерк, като вплита в театралния разказ кинематографични образи, музика и мултимедия.
В центъра на историята е Ерна Елцнер, младо момиче, чиито необясними преживявания я превръщат едновременно в загадка, пациент и обект на научно наблюдение. Действието се развива в началото на XX век, когато психологията, науката и спиритизмът търсят отговори на въпроси, които и днес остават отворени. Историята ни отвежда до един по-дълбок въпрос: къде свършва стремежът ни да разберем и започва необходимостта да приемем неизвестното?
Романът е вдъхновен от докторската дисертация на Карл Густав Юнг върху психологията и патологията на окултните феномени. В него откриваме и теми, близки до Фройдовата психоанализа несъзнаваното, потиснатите желания и симптомите, чрез които психиката разкрива скритите си конфликти.
Една от най-силните теми на „Е.Е.“ е въпросът кой има право да тълкува чуждото преживяване. Науката търси закономерности, спиритизмът допуска невидимото, а близките на Ерна се опитват да намерят място за нея в собствените си представи за света. Всеки от тези подходи осветява различна страна на преживяното, но никой не успява да обхване цялата сложност на Ерна. Тя остава недостъпна за обясненията на околните и неразгадана дори когато всички погледи са насочени към нея. 
Загадката около Ерна разкрива и уязвимостта на човека, чието най-лично преживяване се превръща в обект на чуждо наблюдение и тълкуване. В стремежа си да разгадаят случая, околните лесно забравят, че пред тях стои жив човек със собствен вътрешен свят. Въпросът не е само дали Ерна притежава необикновени способности, а и какво се случва с нея, когато другите използват преживяванията ѝ, за да доказват собствените си идеи и амбиции.
В режисьорската интерпретация на Гжегож Яжина сценичният свят на „Е.Е.“ представя рационалното и мистичното като начини да осмислим преживяното. Визуалните решения, видеото, звукът и светлината се преплитат и създават мистично пространство, в което реалното и въображаемото трудно се разграничават. Видео дизайнът на Збигнев Бзимек и видеоартът на Марта Сундман създават изключително впечатляващи визуални ефекти, които преобразяват сцената и усилват усещането за загадъчност. Сценичният език е сетивен и изразителен – той не просто илюстрира загадката, а кара зрителя да я преживее.
В ролята на Ерна Моника Иванова изгражда образ, в който уязвимостта и загадъчността се преплитат. Талантливият Теодор Ненов се откроява като младия учен Артур Шацман, който се опитва да разгадае случая на Ерна. Кирил Недков в ролята на Валтер Фромер убедително представя увлечението по окултното и търсенето на доказателство за отвъдния свят. Искра Донова е великолепна като госпожа Елцнер, майката, която вижда в дъщеря си медиум. Светослав Добрев като д-р Льове и Стефан Додуров в ролите на проф. Фогел и Фройд допълват света на хората, опитващи се да анализират Ерна. Гергана Христова като г-жа Шацман, Ангелина Славова като Грета и Кънчо Кънев като г-н Елцнер обогатяват сценичния разказ със силно присъствие. Сред запомнящите се моменти са сцените с близначките Катарине и Кристине, изиграни с хумор от Емили Тремоил и Ралица Туджаро. Красивите костюми на Анна Аксер-Фиялковска допълват визуалното въздействие на постановката и ни пренасят в атмосферата на епохата.
В „Е.Е.“ погледът на зрителя също става част от преживяването. Докато наблюдаваме Ерна и се опитваме да разберем какво се случва с нея, постановката сякаш обръща този поглед към нас: с какво право ограничаваме понякога представата си за човека до онова, което можем да назовем? „Е.Е.“ не предлага лесно разрешение на загадката. Вместо това оставя място за размисъл и признание, че човешката душевност може да бъде по-сложна от обяснителните модели, които създаваме за нея. Това е история за едно момиче, но и размисъл за границата между желанието да разберем другия и стремежа да го обясним изцяло през собствените си представи.
Ако искате и вие да прекрачите границата между обяснимото и неизвестното, следете програмата на уебсайта на Младежкия театър „Николай Бинев“ за следващите дати на „Е.Е.“.
