Някои артисти и произведения на изкуството остават под светлините на прожекторите ни и след края на Sofia Art Fair. Сред тях са Марин Петков – Màro и Private Monuments – мастърпийс серия, който ни докосна и събуди интереса ни към творческия свят на Màro, неговите идеи и вдъхновения. По време на Sofia Art Fair имахме възможност да преживеем отблизо изкуството му и да научим повече за артистичния му път и MP-STUDIO. Màro е сред артистите, които разгръщат възможностите на дигиталното съвременно българско изкуство и чиито проекти следим с вълнение.
През последните 18 години Màro създава едни от най-иновативните видеомапинг проекти в света. През 2018 г. той става арт директор на Festival of Lights International Berlin, а през 2022 г. основава LUNAR – първия фестивал за светлинно изкуство в България, който следим посещаваме всяка година. За пет години LUNAR представя над 170 произведения на повече от 70 артисти от цял свят и допринася за популяризирането на дигиталното изкуство у нас. В статията ни за LUNAR разказваме за последното издание на фестивала и как MP-STUDIO превърна центъра на София в сцена на светлината и дигиталното изкуство.
MP-STUDIO
MP-STUDIO e oсновано през 2008 г. от визуалния артист Марин Петков Màro и е сред водещите студиа за видеомапинг в Европа. Студиото е специализирано в сферата на дигиталното изкуство, като превръща въображението в имерсивна реалност и създава монументални аудио-визуални преживявания, в които преплита най-съвременните технологии с разказването на завладяващи истории. Във всеки свой проект MP-STUDIO се стреми да разширява творческите граници, превръщайки архитектурата и формите в платна, които ангажират сетивата и емоциите на публиката навсякъде по света. 
Авторски проекти на MP-STUDIO са преобразявали знакови сгради в 31 държави – от Al Wasl в Дубай, Бранденбургската врата и телевизионната кула в Берлин, Болшой театър в Москва и Брюкселската стокова борса до оперетата на емира на Кувейт, катедралата „Св. Георги“ в Лиеж, Maraya в Саудитска Арабия, църквата Нордеркерк в Амстердам, Палацо Сенаторио в Рим, културния център Sheikh Abdullah Al-Salem в Кувейт, двореца Хомбург и Вотивкирхе във Виена, музея Мимара в Загреб и много други. Днес ви разказваме за PRIVATE MONUMENTS – творчеството, което Màro представи на Sofia Art Fair.
PRIVATE MONUMENTS
Монументът придава публична форма на онова, което едно общество избира да помни. В PRIVATE MONUMENTS Màro пренася тази логика в полето на личното. Четири дигитални видео творби разглеждат тялото, отдадеността, желанието и удоволствието чрез форми, които съчетават човешка структура и монументална архитектура. Бетонните маси, разломите и металните повърхности изграждат общ визуален език. Тялото се появява с различна отчетливост: като фигура, вписана в релеф; като фронтален торс; като отношение между извивки; като сърцевина, открехната в строга конструкция. Между тези състояния границата между телесно и архитектурно остава подвижна. Дигиталната среда въвежда съществено противоречие. Формите внушават тежест, съпротивление и трайност, но съществуват като светлина върху екран. Повърхностите им носят белези на износване и разрушаване, без зад тях да стои физически предмет с такава история. Тази въображаема материалност поставя под въпрос самото обещание на монумента за устойчивост. Серията разглежда възможността интимното да получи монументална форма, без да загуби своята уязвимост. Нейните „частни монументи“ оставят отворен въпроса какво може да бъде съхранено от едно лично преживяване – и какво неизбежно остава недостъпно за чуждия поглед.
Представянето на PRIVATE MONUMENTS събира четири вертикални видео творби, свързани чрез общ визуален език и различна степен на разпознаваемост на изображението. Портретният формат поставя всяка работа в отношение с изправената човешка фигура, а екранът очертава граница между пространството на зрителя и визуалната дълбочина на образа. Form, Devotion, Desire и Pleasure могат да бъдат разглеждани самостоятелно и във взаимна връзка. От разпознаваемото тяло до почти абстрактния контакт между две повърхности, те предлагат различни начини интимното да придобие форма. Съпоставянето им извежда напрежението между физическото присъствие на екраните и усещането за тежест на показаните структури. Павилионът дава общ пространствен контекст на това напрежение: образите заемат място пред зрителя, докато материята, която показват, остава недосегаема.
Monument I – Form, Màro (Марин Петков), 2026
В Form фигура, видяна в гръб, е вписана в структура от бетонни блокове. Анатомичните извивки и правоъгълните обеми споделят една повърхност; пукнатините преминават през тях, без да разграничават тяло от архитектура. Сребристите участъци открояват прекъсванията в тази обща маса.
Фигурата запазва своята разпознаваемост, но не може да бъде отделена от конструкцията, която я обгръща. Оттук идва основното напрежение в работата: формата едновременно придава устойчивост на тялото и ограничава неговата самостоятелност.
Form въвежда централния въпрос на серията – какво се случва с човешкото присъствие, когато получи трайността и тежестта, които приписваме на монумента.
Monument II – Devotion, Màro (Марин Петков), 2026
Фронталността на торса и отчетливата централна ос придават на Devotion характер на иконичен образ. Бетонните обеми поддържат усещането за симетрия, докато вертикалният метален разрез го нарушава отвътре. Той може да бъде възприет едновременно като опора и като разделяне.
Заглавието въвежда идеята за отдаденост, без да определя нейния адресат. Така тялото остава между самостоятелно присъствие и принадлежност към по-голям порядък. Архитектурната строгост на композицията усилва тази двусмисленост.
В Devotion монументалността се изгражда чрез сдържаност: неподчертан жест, фронтално положение и напрежение, съсредоточено в центъра на формата
Monument III – Desire, Màro (Марин Петков), 2026
В Desire близкият план премахва очертанията на цялостната фигура. Телесното се разпознава косвено – в изпъкналостите, вдлъбнатините и тесните пространства между бетонните маси. Гладки метални повърхности следват техните извивки, а откритата арматура прекъсва непрекъснатостта им.
Желанието получава пространствен израз чрез близостта между формите. Те изглеждат взаимно насочени, но границата помежду им остава видима. Погледът се задържа именно там, където контактът е възможен, без да е напълно осъществен.
Творбата достига най-близо до абстракцията в серията. Еротичното ѝ напрежение произтича от отношенията между повърхностите, които позволяват на телесната асоциация да възникне, без да я фиксират.
Monument IV – Pleasure, Màro (Марин Петков), 2026
В Pleasure бетонните вертикали ограждат продълговат отвор със сребристи вътрешни повърхности. Външната структура е строга и масивна; към центъра линиите се извиват и разкриват ограничен поглед навътре. Контрастът между матово и отразяващо прави тази вътрешност основен акцент на композицията.
Заглавието насочва към телесно прочитане, но образът запазва архитектурната си логика. Процепът остава едновременно конструктивен елемент и интимна асоциация. Тази неопределеност позволява на работата да задържи сетивното си въздействие, без да го превръща в буквален разказ.
Pleasure съсредоточава темата на серията в отношението между обвивка и вътрешност: монументалната форма предоставя видимост на личното, като същевременно запазва част от него скрита.
Màro остава в нашия радар сред най-интересните артисти на съвременното българско изкуство. Следете новите му проекти заедно с нас в социалните мрежи: @maro.works, @mpstudio.art и @lunarlights.eu
