Използваме силата на изкуството да докосва и свързва хората за да повдигнем важна тема. Всяка година милиони хора по света се борят с онкологично заболяване. През 2024 г. са диагностицирани приблизително 20,6 милиона нови случая на рак по данни на Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация.
Зад всяка диагноза стои човешка история – пациента, неговите близки, страхове, надежди и бъдеще. Тази тема не бива да бъде тема табу. Информираността и превенцията са важни за ранното откриване на заболяването. Напредъкът в медицината разширява възможностите за диагностика и лечение на онкологичните заболявания. Ранното откриване позволява лечението да започне навреме, а според СЗО много видове рак могат да бъдат излекувани при ранна диагноза и подходящо лечение. Затова са важни грижата за здравето, навременната консултация със специалист и откритият разговор по темата. Изкуството може да бъде част от този разговор и да ни помогне да говорим за това, за което понякога трудно намираме думи. С илюстрацията си за Pink October Александра Николова (Ål Nik) насочва вниманието към рака на гърдата и отправя послание за значението на превенцията.
Pink October, или Розов октомври, е международна кампания за повишаване на информираността за рака на гърдата. Кампанията е посветена на ранното откриване, навременната диагностика и достъпа до качествена грижа. Изкуството на Александра и посланието и насърчават открития разговор за грижата за здравето.
Александра Николова, позната в артистичната си практика като Ål Nik, използва илюстрацията, за да превръща сложни идеи в ясни и достъпни образи. Посветила е години на изучаването на изкуството и дизайна, а натрупаните знания намират отражение в начина, по който изгражда визуалните си послания. Сред организациите и
брандовете, с които е работила, са фондация Emprove, Fine Acts, Teach for Bulgaria, Nomadways, Фондация „Биоразнообразие“, Less Walls, Фабрика за идеи и Viber. В момента създава илюстрации за платформата Unsplash+. Разговаряхме с Александра за ролята на изкуството в разговорите по важни теми и за пътя ѝ като артист. 
Александра Николова (Ål Nik) и “Our Future is Somewhere Here”©
Здравей, Алекс! Би ли се представила на аудиторията на ARTcult?
Аз съм Александра Николова и се подписвам с Ål Nik. Обичам да използвам и миксирам различни дисциплини като визуални изкуства, илюстрация, експерименталното самоиздаване, звук и фасилитиране на преживявания, за да повдигам теми, които са важни за мен.
Ще споделиш ли повече за образованието си? Какво си завършила? Как образованието ти е обогатило таланта ти и е допринесло за развитието ти като личност и артист?
В България съм завършила Изкуствознание в Националната художествена академия, а от Нидерландия имам магистратура по Изящни изкуства и дизайн: Експериментална издателска дейност. Гледам на образованието ми в София като необходима вратичка към света на изкуството, а на това в Ротердам като на формиращо практиката ми преживяване. В института Пийт Цварт се потопих изцяло в специфичната общност на съвременното изкуство и дизайн в Нидерландия, която има изключително интересно критично око към много от установените работни практики в занаятите ни днес, в комбинация с голяма доза разбиране и отвореност към уязвимост и експерименталност. С две думи: отваряща очите и съзнанието магистратура. Научих се да задавам въпроси по-често и да правя старателни проучвания на темите, над които работя. А, и да документирам всичко.
Как би описала стила си на рисуване?
Пъстър (обичам смели цветове), семпъл (чиста линия и чисти форми), ръчен (винаги на ръка, никога с AI), с двойно дъно (обичам да има препратки, хумор, ирония, доброто и лошото обикновено са преплетени, и без да искам, все вкарвам повечко мисловни пластове и в най-минималистичните рисунки). Ръцете са едни от главните ми герои.
Можеш ли да ни разкажеш за проект, в който илюстрацията е помогнала за предаването на сложна идея или за повдигането на трудна тема?
Мисля, че сравнително често попадам на такива проекти – ако не ме намерят те, то аз си ги измислям. От 2019 г. насам работя с фондация EMPROVE и с тях работим над изключително трудни и деликатни теми – тези за насилието над жени и справянето с токсични връзки – и се стараем да работим с позитивен и цветен инструментариум. Отне ми години да успея да се пречупя и да не асоциирам първо тези теми с тъмни, тежки, страховити визуализации и да се фокусирам върху живота след страшните събития и силата, която сървайвър(к)ите носят. Тази седмица с тях и Европейския регион на СЗО споделихме една моя рисунка, която е малко извън основната ни тема, но важна за всички жени (и не само) – превенцията и профилактиката за рак на гърдата Pink October.
Как се роди идеята за творчеството ти за Pink October? Какво послание искаш да достигне до хората чрез него? Какви други теми засягаш най-често чрез изкуството си и на какви каузи посвещаваш творбите си?
Илюстрацията стана доста спонтанно, както всичко, за което мисля с години и в даден момент решавам да адресирам с някаква визуализация. Темата ми е безкрайно близка, защото моята майка се пребори с този вид рак преди десетина години и оттогава съм безкрайно благодарна за достъпа ни до прегледи, технологии, доктори, които могат да се погрижат за нас, ако го открием навреме. Откакто съм на 30+ и аз самата се старая да се преглеждам редовно на ехограф и бих препоръчала на всяка дама да го прави – никога не е рано да се започне тази грижа.
Къде скоро ще можем да видим твои творби? Между 27 и 31 октомври ще участваш в Sofia Art Week. Разкажи ни повече за участието си и за играта, която си създала за събитието.
Между 28ми и 31ви октомври ще участвам в Sofia Art Week и за първи път ще представя в България една от любимите ми работи: става дума за настолна игра “Our Future is Somewhere Here”© (в превод: Нашето бъдеще е някъде тук). Създадох я като микс-медиен проект по време на арт резиденция в Никозия, Кипър в края на 2024 г. Миналата година играта беше селектирана за Dutch Design Week (2025 г.) и в Айндховен я играха близо 56 човека от 17 държави от цял свят. Тя все още няма превод на български език, но благодарение на интернационалния характер на SAW9, представянето ѝ на английски пасва идеално на събитието. Инсталацията и аз ще бъдем в галерия DOZA всеки ден 28-31 октомври, 14:00-19:00 ч., така че ще се радвам да се срещна с гостите и да ги запозная с играта. Може да се направят импровизирани игрови сесии по всяко време, а фасилитирани със записване има всеки ден – тук може да проверите дали са останали свободни места.
След това ще участвам на Биеналето на илюстрацията през декември с илюстрацията, която направих за предната корица на стихосбирката на Илиана Елдърова – “Хронофобия”. И за двете ни е голяма радост да бъдем част от биеналето тази година.
Участвала си в много изложби и арт изложения извън България. Би ли споделила повече за някои от тях?
Някои от любимите ми участия са: Арт резиденцията и пърформанс в Extratonality, Ротердам (2024), когато създадох арт проект, изцяло базиран на звук (sound art piece).
Trains Always Bring You to the Future. Участвах в групова изложба в Грьонинген (2023), за която направих интерактивна инсталация и публикация от карти-покани за хора, които искат да си фасилитират джем сесия, но не са музиканти и инсталацията.
Тази година участвах в арт резиденция “Посока СИЛНА” на EMPROVE, заедно с още 12 артисти и беше незабравимо да създаваме изкуство, вдъхновено от Жените Survivors от общността на фондацията – https://emproveproject.com/posoka silna/. Участието на настолната игра “Our Future is Somewhere Here”© в Dutch Design Week 2025 засега е едно от най-ценните ми участия до момента.
Какви теми би искала да изследваш или повдигнеш в бъдещите си проекти?
Темата за това как се формира бъдещето ни като общност силно ме вълнува и планирам да я изследвам още дълго. Играта е един от първите инструменти, с които го правя, но ми се иска да развия още. Вълнува ме каква е нашата роля във всичко, което се случва и каква е нашата осъзнатост като отделни личности за този процес. В играта изграждаме комбинация от различни бъдещи сценарии и те са базирани на нашето индивидуално минало и настоящи вярвания и настройки. Разбира се, това е доста крайна симплификация на процеса, но идеята е тук, в изолирана среда, играчите да обсъдят и осъзнаят как някои неща тръгват в определена посока, защото нещо ни се е случило в миналото и не можем да го променим. И да събуди разговори за това какво можем да променим и как искаме да градим бъдеще заедно, което да е достатъчно добро за всички ни.
Последвайте Ål Nik в Instagram @aaaalnik, докосенте се до изкуството и́ на уебсайта и́ https://alnik.me/, разгледайте арт проектите и́, публикациите в магазина и́ и се абонирайте за месечния арт newsletter, който тя разписва (не е маркетингов). Можете да разгледате пространството на Ål Nik за документация тук.
