От 3 до 26 ноември 2026 г. Little Bird Place представя изложбата „Object of mine“ на Самуил Велев в Atelier Trotoar на бул. „Патриарх Евтимий“ № 21Б.
Самуил е художник, чиято практика е фокусирана върху фигуративната живопис и създаването на измислени персонажи, чрез които изследва идентичността, възприятието и начините, по които се формира значението на човешкия образ. В работата си разглежда куиър присъствието, социалните очаквания и отношенията между личната идентичност и представата за другия. Завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ и специалност „Живопис“ в Националната художествена академия в София. Участва в обменна програма в Академия Брера в Милано. Самуил участва в изложби в България и чужбина, включително в Прага, Берлин, Мадрид и Мексико Сити, както и в арт панаирите Sofia Art Fair и Contemporary Art Now в Мадрид. Участва в артистични резиденции в La Tercera Nave в Мадрид, Испания, и KulturBahnhof Klein Warnow в Германия, където работи върху произведения за предстоящата си самостоятелна изложба „Object of Mine“. Практиката му включва концептуално изградени серии, в които живописта и експериментите с материалите са основни средства за изследване на човешкия образ и идентичността.
Самуил Велев
В серията „Object of Mine“ Самуил Велев изследва връзката между сексуализирането, обектизирането и личното усещане за стойност. Осемте картини, изпълнени с акрил върху полиуретанов плат, представят фрагменти от човешкото тяло, жестове и детайли, които могат лесно да бъдат разпознати като сексуален обект. Пластмасовата повърхност на материала допълва тази идея, препращайки към пластмасата като съвременен символ на предмета. Изолирани от цялостния образ на човека, те насочват вниманието към начина, по който отделни части от тялото придобиват самостоятелен смисъл и се превръщат в носители на желание. 
Частите от тялото, които най-често са обект на сексуализация, са същите, заради които хората с женствена външност често са обект на потискане и дискриминация. В същото време желанието на другия може да функционира не само като форма на ограничение, но и като средство за утвърждаване. Да бъдеш видян и пожелан може да се превърне в доказателство за собствената стойност, за принадлежност и за съответствие със социалните представи за нормалност. В този смисъл обектизирането не е непременно едностранен процес, а може да се превърне във взаимодействие, в което и двете страни получават нещо, от което се нуждаят.
Серията стъпва върху есето „Uses of the Erotic: The Erotic as Power“ на Одри Лорд, в което еротичното е разгледано като източник на вътрешна сила, себепознание и осъзнаване на собствените желания. В контекста на „Object of Mine“ тази идея се пренася към отношението на човека към собственото му тяло и неговия образ. Сексуалността не е разгледана единствено през погледа на другия, а като възможност за лично преживяване, което не се изчерпва с външното признание.
Самуил разглежда тази зависимост от позицията на вече постигнато присвояване. Изобразените фрагменти не са представени като части от човек, чието значение се определя отвън, а като образи, върху които субектът си е върнал контрола. Това, което обичайно може да бъде възприето като уязвимост или подчинение, тук се превръща в средство за вътрешна сила и себепознание. Сексуализираният образ не е отхвърлен, а използван съзнателно, без непременно да бъде подчинен на очакванията, които го създават.
“Object of mine” не предлага еднозначен отговор, а поставя под въпрос границата между обект и субект, между персонажа и характера. В серията тялото не е освободено от погледа, а заема различна позиция спрямо него. Желанието остава част от взаимодействието, но вече не определя изцяло неговите правила. Обектът не изчезва, а променя функцията си: от нещо, което може да бъде притежавано, в нещо, чието значение се определя отвътре.
„Object of Mine“ 2, Самуил Велев
